Получаваме 11.43 милиарда евро до 2027 година
Снимка: Пресцентър на Министерски съвет
България ще получи милиарди евро от Европейския съюз в следващите седем години.
11,43 милиарда евро е европейското и национално финансиране за идващия програмен интервал 2021-2027 година Това излиза наяве от оповестения за публично разискване план на съглашение за партньорство на България за този интервал, написа econ.bg.
В многогодишната финансова рамка, която бе утвърдена през юли на Европейски съвет, е записано, че България ще получи 16,7 милиарда евро. А общо по отношение на предходния програмен интервал сумата е двойно повече, похвали се тогава министър председателят Борисов.
В оповестения за разискване план на съглашение, в който са парите по обособените стратегии, не са записани сумите по програмата за развиване на селските региони. Финансирането с спомагателен запас от 200 млн. евро за едва развитите райони, което беше гордостта на премиера, ще бъде разпределено по стратегии по-късно, прецизират от екипа на вицепремиера Томислав Дончев. Най-вероятно е то да се насочи към Северозападния и Северния централен регион, другият вид е към всички региони без София.
Политиките, които ще предизвикват с тези над 11 милиарда евро, са:
– новаторски и образован стопански преход посредством нововъведения и приложна наука;
– чист и обективен енергиен преход, зелени и сини вложения, кръгова икономика;
– възстановяване на подвижността и районната свързаност;
– развиване на човешките запаси и образование;
– стабилно и интегрирано развиване на районите в страната.
Основният приоритет за идващите години е обезпечаване на напредък на стопанската система на база на нововъведенията.
Диагнозата не е добра – страната ни продължава да е в групата на “скромните ” иноватори, иновационното ни показване е 49% от средноевропейското. Секторът не е задоволително финансиран – на 27-о място сме в Европейски Съюз по дял на обществените разноски за научноизследователска и развойна активност – 0,75% от Брутният вътрешен продукт. Отчита се работа на парче при внедряване на нововъведения от бизнеса, просвета за самата просвета, слаба връзка с бизнеса, доминиращ експорт на ниско и приблизително ниско софтуерни артикули.
Това е и претекстът при договарянията с Европейска комисия да се сътвори нова стратегия за научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна с бюджет от 1,041 милиарда евро.
За стратегия за конкурентоспособност и нововъведения в предприятията са планувани 1,555 милиарда евро. За настоящия програмен интервал в нея са записани 2,58 милиарда лева
Така че, в случай че съберем сумите от двете стратегии, излиза, че бизнесът ще разполага до 2027 година с двойно повече пари – с 2,55 милиарда евро дружно с парите за просвета.
По политиката за чист и обективен енергиен преход, която ще се финансира от не една стратегия, се планува увеличение на каузи на предприятията с въведени нисковъглеродни, енерго- и ресурсноефективни технологии. Към 2035 година се чака до 60% увеличение на рециклираните битови боклуци и минимум 70% от тежестта на всички боклуци от опаковки и до 78% повишаване на вторичното филтриране на отпадъчните води. Друга цел е 50% понижаване на каузи на популацията, което живее при равнища на замърсяване с фини прахови частици над допускимите правила по отношение на 2017 година, както и понижаване с 35% на каузи на хората, които живят в риск от бедствия.
Инвестициите в програмата “Транспортна съгласуваност ” от Европейския фонд за районно развиване и от Кохезионния фонд общо са 1,9 милиарда евро. От кохезионния са 739 млн. евро, което е понижение по отношение на предходния интервал, само че това се компенсира с вложения от районния фонд.
С тези 739 млн. евро ще се финансира модернизацията на жп линията от сръбската граница, с цел да се приключи жп коридорът до турската граница. Ще се построява и жп линията София – Радомир – Гюешево – граница със Северна Македония, което да обезпечи свързването на мрежите на България и Северна Македония.
В идващите години фокусът ще бъде доизграждането на магистралните връзки в Северна България, за прекосяването на трафика от/към Варна (магистрала “Хемус ”) и в посока север – юг, е записано в плана за съглашение. Вложенията са по направленията Дунав мост – Русе – Велико Търново – тунел под Шипка – Южна България и Дунав мост 2 – Видин – София – Южна България.
Парите за транспортна съгласуваност, които са от Европейския фонд за районно развиване, са 1,162 милиарда евро, те са за развиване на метрото, за системи за ръководство на превоза.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
България ще получи милиарди евро от Европейския съюз в следващите седем години.
11,43 милиарда евро е европейското и национално финансиране за идващия програмен интервал 2021-2027 година Това излиза наяве от оповестения за публично разискване план на съглашение за партньорство на България за този интервал, написа econ.bg.
В многогодишната финансова рамка, която бе утвърдена през юли на Европейски съвет, е записано, че България ще получи 16,7 милиарда евро. А общо по отношение на предходния програмен интервал сумата е двойно повече, похвали се тогава министър председателят Борисов.
В оповестения за разискване план на съглашение, в който са парите по обособените стратегии, не са записани сумите по програмата за развиване на селските региони. Финансирането с спомагателен запас от 200 млн. евро за едва развитите райони, което беше гордостта на премиера, ще бъде разпределено по стратегии по-късно, прецизират от екипа на вицепремиера Томислав Дончев. Най-вероятно е то да се насочи към Северозападния и Северния централен регион, другият вид е към всички региони без София.
Политиките, които ще предизвикват с тези над 11 милиарда евро, са:
– новаторски и образован стопански преход посредством нововъведения и приложна наука;
– чист и обективен енергиен преход, зелени и сини вложения, кръгова икономика;
– възстановяване на подвижността и районната свързаност;
– развиване на човешките запаси и образование;
– стабилно и интегрирано развиване на районите в страната.
Основният приоритет за идващите години е обезпечаване на напредък на стопанската система на база на нововъведенията.
Диагнозата не е добра – страната ни продължава да е в групата на “скромните ” иноватори, иновационното ни показване е 49% от средноевропейското. Секторът не е задоволително финансиран – на 27-о място сме в Европейски Съюз по дял на обществените разноски за научноизследователска и развойна активност – 0,75% от Брутният вътрешен продукт. Отчита се работа на парче при внедряване на нововъведения от бизнеса, просвета за самата просвета, слаба връзка с бизнеса, доминиращ експорт на ниско и приблизително ниско софтуерни артикули.
Това е и претекстът при договарянията с Европейска комисия да се сътвори нова стратегия за научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна с бюджет от 1,041 милиарда евро.
За стратегия за конкурентоспособност и нововъведения в предприятията са планувани 1,555 милиарда евро. За настоящия програмен интервал в нея са записани 2,58 милиарда лева
Така че, в случай че съберем сумите от двете стратегии, излиза, че бизнесът ще разполага до 2027 година с двойно повече пари – с 2,55 милиарда евро дружно с парите за просвета.
По политиката за чист и обективен енергиен преход, която ще се финансира от не една стратегия, се планува увеличение на каузи на предприятията с въведени нисковъглеродни, енерго- и ресурсноефективни технологии. Към 2035 година се чака до 60% увеличение на рециклираните битови боклуци и минимум 70% от тежестта на всички боклуци от опаковки и до 78% повишаване на вторичното филтриране на отпадъчните води. Друга цел е 50% понижаване на каузи на популацията, което живее при равнища на замърсяване с фини прахови частици над допускимите правила по отношение на 2017 година, както и понижаване с 35% на каузи на хората, които живят в риск от бедствия.
Инвестициите в програмата “Транспортна съгласуваност ” от Европейския фонд за районно развиване и от Кохезионния фонд общо са 1,9 милиарда евро. От кохезионния са 739 млн. евро, което е понижение по отношение на предходния интервал, само че това се компенсира с вложения от районния фонд.
С тези 739 млн. евро ще се финансира модернизацията на жп линията от сръбската граница, с цел да се приключи жп коридорът до турската граница. Ще се построява и жп линията София – Радомир – Гюешево – граница със Северна Македония, което да обезпечи свързването на мрежите на България и Северна Македония.
В идващите години фокусът ще бъде доизграждането на магистралните връзки в Северна България, за прекосяването на трафика от/към Варна (магистрала “Хемус ”) и в посока север – юг, е записано в плана за съглашение. Вложенията са по направленията Дунав мост – Русе – Велико Търново – тунел под Шипка – Южна България и Дунав мост 2 – Видин – София – Южна България.
Парите за транспортна съгласуваност, които са от Европейския фонд за районно развиване, са 1,162 милиарда евро, те са за развиване на метрото, за системи за ръководство на превоза.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ